Болките в главата могат да са причина за различни заболявания

Известни са около 300 вида главоболия. Само в Германия например, всеки трети човек има периодично главоболие, а около 8% от цялото население страда от мигрена. В САЩ този процент е 11%. За България според различни проучвания честотата на страдащите от главоболие е 137 на 100 000 хиляди мъже и 294 на 100 000 за жените, а страдащите от мигрена са приблизително 4,9 % за мъжете и 7,4% за жените. Международната организация за главоболие различава 13 различни групи главоболие.

Какво представлява главоболието?

Главоболието се определя като болка, която се изпитва на нивото на черепната кутия. Тази болка обаче може да подсказва за болестен процес, но не е задължително той да протича непременно в мозъка. Самата мозъчна тъкан няма рецептори за болка, а нервите са разположени само в мозъчните обвивки. По тази причина сравнително големи по обем процеси, които не са в близост до обвивките или не водят до тяхното разтягане, могат да не бъдат съпроводени от усещане за главоболие.

От друга страна, много структури извън черепа като скалпа, кожата, очите, ушите, носа, синусите, зъбите и други могат да причинят главоболие, което да се усеща в самия череп. Просто нервите, които „отговарят” за тези различни области много пъти са общи.

При наличие на структурно увреждане на мозъка вече говорим за вторично (симптоматично) главоболие.

Видове главоболие

Първичните главоболия се срещат много по-често от вторичните. Появяват се без каквато и да било очевидна причина и не са резултат от друго заболяване или процес. Тази класификация е валидна, въпреки че напоследък се откриват все повече конкретни причини за първичните главоболия, като притиснати нерви и аномалии в хипоталамуса. Най-вероятно ще се окаже, че това страдание се дължи на наслагване на множество генетични, развитийни и екзогенни (от околната среда) фактори. Основните първични главоболия са: мигрена, тензионно главоболие и клъстерно главоболие. Тъй като те не са причинени от структурен проблем в мозъка, неврологичните прегледи и образната диагностика на пациентите обикновено са в норма дори и при тежки симптоми. Първичните главоболия са болезнени и дори инвалидизиращи, но почти никога не са опасни сами по себе си.

Вторичните главоболия са по-тревожните. Те може да са резултат от сериозни заболявания, като мозъчни тумори, аневризми, възпаления, аномалии на гръбначномозъчната течност и др. Този вид главоболия са относително редки, но е много важно да се разпознаят, тъй като причинилото ги заболяване може да изисква спешно лечение. Дори основното заболяване да не е особено опасно, вторичното главоболие няма да премине, докато не се установи и отстрани специфичната причина за него.

Първично главоболие – видове и причини

Първичните главоболия са основно три - мигрена, клъстерно и тензионно главоболие.

Мигрена

Мигрената се характеризира с редуващи се стереотипни, уникални и разпознаваеми от пациента пристъпи, разделяни помежду си от периоди без главоболие. Един на всеки десети човек страда от мигрена. Често при това заболяване има фамилна обремененост. Мигрената е мъчително, пулсиращо и едностранно разположено главоболие – предимно в областта на челото и слепоочието. Обикновено се засилва по време на физическа активност, а често пристъпите се съпровождат от гадене и повръщане. Възможно е да е придружена от съпътстващи симптоми като смущения в зрението,  поява на топли и студени вълни, потене или диария. Мигрената рязко влошава трудоспособността на пациентите. Те ставата чувствителни към светлина, шум, звук и мирис. Пристъпите могат да се провокират и от различни физически и психически натоварвания, някои храни и напитки.

Мигрената най-общо е два вида: мигрена с аура (25%) и мигрена без аура (75%). Аурата е вълна от сензорни нарушения (зрителни, слухови и други), които се появяват непосредствено преди главоболието и траят до половин час. Пациентите с аура като цяло са малко по-чувствителни към някои дразнители, например към алкохол. В редки случаи аурата може се появи и самостоятелно, без да е последвана от главоболие.

Пристъпите на мигрена са умерени, до тежки по интензитет. Болката често е пулсираща или туптяща и обикновено се локализира в едната половина на главата - лявата или дясната - по-рядко е двустранна. Може да боли по-силно в определени точки - на слепоочието, челото, врата, но и едновременно навсякъде. В най-лошия случай пристъпите са свързани с чувствителност към светлина, шум и/или миризми. Гаденето е един от най-разпространените симптоми при мигрена и се влошава при движение, което често води до инвалидизиране на пациента. В много отношения мигрените са доста сходни със състоянията на махмурлук.

Диагностицирането на мигрената е сложно. Болката може да се усети в лицето и мигрената да се сбърка със синусово главоболие. В други случаи боли вратът и това подвежда за артрит, шипове или мускулен спазъм. Диагностицирането се усложнява и от това, че главоболието може да е придружено от симптоми, подобни на синусовите, например сълзене на очите, запушване на носа и усещане за налягане в лицето. Повечето пациенти, които мислят, че страдат от синусово главоболие, всъщност имат мигрена.

При до 25% от пациентите с мигрена болката може да се предшества от аура – временен неврологичен синдром, който постепенно се усилва и обикновено изчезва с началото на болката. Най-често мигренозната аура се изразява в зрителни разстройства (примигващи светлини, зигзагообразни линии, бели петна). Но много хора усещат също изтръпналост, объркване, проблеми с говора, световъртеж (замайване) и други неврологични симптоми, подобни на тези при удар.

Най-честите провокатори на мигренен пристъп са:

• алкохол;
• климатични промени;
• излежаване до късно;
• нарушен сън;
• промени в графика;
• обезводняване;
• глад;
• определени храни (кофеин, шоколад, ядки, колбаси, мазнини и др.);
• силни миризми;
• скърцане със зъби през нощта;
• менструация.

Клъстерно главоболие

Клъстерните главоболия се срещат доста по-рядко от мигрените. Те са страдание при млади хора, обикновено мъже. Тези мъчително тежки, пронизващи главоболия, обичайно са разположени зад едното или другото око и често са придружени от зачервяване и сълзене на окото, както и от запушване на едната ноздра. Горният клепач може да провисне, а зеницата да промени размера си. Обикновено са по-кратки и по-интензивни от мигрените.

Докато пациентът с мигрена може да иска да си полежи, този с клъстерно главоболие може да се чувства по-възбуден, например да му се иска да се разхожда.

Клъстерните главоболия обикновено започват като периодични главоболия, които се появяват в клъстери (групи) от по няколко седмици, след което минават месеци или дори години без каквито и да било симптоми. Отделните главоболия често пъти са циркадни, тоест те се проявяват по едно и също време всеки ден, често час и нещо след заспиване. Пациентът може да има от един до пет пристъпа на ден.

При медицински преглед се установява раздразненост на нервите, водещи към засегнатото око (малка зеница, провиснал клепач, изтръпнало или болезнено чело), дори и в спокойно състояние между пристъпите.

В по-редки случаи клъстерното главоболие може да бъде причинено от необичайни разстройства, които се виждат при ядрено-магнитен резонанс, но в повечето случаи рутинното сканиране не показва нищо извън норма. Няколко проучвания върху образни изследвания показват, че при някои пациенти може да са налице много леки аномалии в хипоталамуса.

Клъстерното главоболие се повлиява от лекарства, подобни на тези за профилактика на мигрената. Често то може да бъде временно овладяно със стероиди или нервни блокове. Пристъпите не са лесни за лекуване, тъй като обикновено са твърде кратки, за да има време едно хапче да бъде абсорбирано и да подейства. Много пациенти се повлияват изключително добре в рамките на няколко минути при вдишване на 100-процентов кислород. На други им действат добре местен анестетик (обезболяващо лекарство в носа или инжектирано), назални триптани или – когато е уместно – назални или перорални наркотици.

При някои пациенти клъстерното главоболие е продължително и се хронифицира, трае и по цяла година, често пъти повече от веднъж на ден. Леченията, които намаляват функцията на тригеминалния (троичния) или окципиталния (тилния) нерв, може да помогнат в определени случаи. Тези лечения са описани накратко в лечение на тригеминална невралгия и блокада на окципитален нерв.

Съществуват доказателства от ядрено-магнитния резонанс и позитронно-емисионната томография, че пристъпите на клъстерното главоболие са свързани с дисфункция в областта на хипоталамуса в мозъка. Тази малка, но важна мозъчна структура, контролира или влияе на множество разнообразни телесни функции, включително на биологичния часовник. Провеждат се проучвания за лечението на тази абнормна област чрез използване на дълбоки мозъчни стимулатори (електронни игли, поставени оперативно в мозъка, свързани с кутия, подобна на пейсмейкър). Макар че и досега се смята за експериментална, вероятно в бъдеще дълбоката мозъчна стимулация ще е надеждата за пациентите, които не се повлияват добре от други лечения.

Казано накратко, клъстерното главоболие протича като серии от пристъпи  - период от 10-15 дни с ежедневни или няколко пъти дневно пристъпи, след което месеци и години може да няма болка. Около 3 % от хората у нас и в света страдат от такова главоболие като боледуват предимно мъже и много малко жени. Характерно е за възрастта след 20 години и в голяма степен при това главоболие има фамилност. В повечето случаи клъстерното главоболие е най-силното главоболие като типичните пристъпи са с едностранна болка в областта около окото, която е изключително тежка, траеща с часове. Може да се придружава от сълзотечение от страна на болката и запушена ноздра от същата страна. Често се появява по време на сън. Най-честите провокиращи фактори на този тип главоболие са употербата на алкохолни напитки и прекомерното тютюнопушене.

Тензионно главоболие

Най-разпространеният вид главоболие е това от тензионен тип.  При него болката е тъпа, натискаща или стягаща непулсираща; тя е лека до умерено силна. Това главоболие рядко се проявява с инвалидизиращите симптоми, които се срещат при „по-сериозните“ главоболия като мигрената. Често то не е  достатъчно тежко, за да се стигне до консултация с невролог. Обикновено няма гадене или повръщане и при физическа активност главата не започва да боли още повече. При някои хора причината за появяването му е стягане на мускулите на задната част на врата или около главата. Но виновници могат да бъдат също емоционалният и умствен стрес, неудобното положение на тялото и врата, тревожността, гладът, недостатъчната почивка или преумората. При тензионното главоболие, подобно на мигрената, често се откриват ключови точки в мускулатурата на врата и около главата.

Около 80% от хората и от двата пола страдат от тензионно главоболие. То може да бъде различно силно, едностранно или двустранно като обикновено опасва цялата глава и страдащият се усеща като “стегнат в менгеме”. Винаги се провокира и засилва от психическо напрежение или умора. Модел за тензионно главоболие е амбициозният, модерен, претоварен от работа млад човек, но може да се среща и при деца. Този вид главоболие също рязко снижава работоспособността като често се проявява ежедневно и то може да продължи  в течение на месеци и дори години. Тензионното главоболие е причина за най-много изследвания и консултации от страна на пациентите.

За поставяне на диагнозата на отделните видове първично главоболие са достатъчни анамнеза и консултация с невролог.

Вторично главоболие

Основните причини за вторичното или т. нар. симптоматично главоболие са следните:

• След злоупотреба с лекарства, кофеин или алкохол
• Главоболие при натоварване
• Мозъчен инсулт, вкл. кръвоизлив, венозна тромбоза
• След травма на главата
• Интоксикация, диализа
• От глад
• От натоварване на долната челюст
• При висока температура
• Артритни промени и натоварване на врата
• При преумора на очите
• При високо или ниско кръвно налягане
• При мозъчни тумори
• При зъбобол
• Темпорален артериит.

Определени предупредителни сигнали или симптоми могат да покажат на вашия лекар, че имате потенциално опасно вторично главоболие, което изисква допълнителни изследвания. Те включват:

• неврологични симптоми по време на, или между главоболията;
• открити аномалии при неврологичен преглед,
• скорошно или необичайно главоболие;
• напреднала възраст - 50 (или над 60) години,
• състояние на отслабен имунитет (HIV, химиотерапия);
• внезапно или най-лошото в живота ви главоболие;
• треска;
• схванат врат;
• подуване на зрителните нерви;
• лечението не помага/главоболието устойчиво се влошава.

Терапия

Терапията на главоболието е медикаментозна като включва медикаменти от следните групи:

• Aналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) - за спешно лечение;
• Антиеметици против повръщане – задължителни при мигрена;
• Триптани – само в случаите на тежка мигрена, когтато се съчетават с НСПВС;
• Миорелаксанти и лекарства против невропатна болка – прилагат се за профилактика.

Доц. д-р Росен Калпачки, Началник на Клиника по нервни болести,

УМБАЛ "Света Анна" - София